Оставена на милостта на пазара, Турската централна банка си плаща за забавянето
Инфлационните съмнения от близкото минало пречат на способността на Турската централна банка да окаже нужната поддръжка на отслабената стопанска система в страната.
Въпреки поевтиняването на лирата и увеличението на цените през лятото гуверньорът Мурат Четинкая и неговите сътрудници чакаха до септември, преди въпреки всичко да усилят лихвените проценти. Наследството на това закъснение значи, че даже и с насочването на турската стопанска система към криза, централната банка е прекомерно заета с опитите си да обуздае инфлацията и да задържи вложителите от боязън да не стане нещо с валутата, показва Bloomberg в собствен материал.Резултатът – страната е мъчително притисната от лихви, които съгласно Morgan Stanley са двойни на тези в разрастващите се пазари като цяло.
„ В момента има нулева опция за изпробване с паричните политики “, показва Тимъти Аш, пълководец към BlueBay Asset Management. По думите му централната банка в този момент ще би трябвало да възвърне своята надеждност като поддържа по-строга парична политика за по-дълго време, в сравнение с данните допускат.
Банката усили разноските по заеми, едвам откакто вложителите се отхвърлиха от лирата, изплашени, че законодателите не вършат задоволително, с цел да управляват цените. И до момента в който управлението на банката от ден на ден следваше образеца на пазарите, то и президентът Реджеп Ердоган отслаби натиска си върху финансовата институция за намаление на лихвите.
Турският водач, който в миналото определяше себе си като „ зложелател на лихвените проценти “, вместо това прибегна до пазарни намеси, с цел да окаже надзор върху увеличението на цените. Той стигна до там да изпрати полиция да следи магазините и държавни чиновници, които да инспектират складовете за лук.
Въпросът с облекчаването на паричната политика в страната е по кое време, а не дали. Докато растежът на цените в страната се забавя с съвсем 5 процентни пункта през миналите три месеца – а централната банка чака даже още по-голямо намаляване до края на годината, главната рента остава на равнище от 24%, откогато бе увеличена с 625 базисни пункта през септември.
„ Истинският тест ще бъде когато инфлацията се забави по-значително, най-вероятно през второто тримесечие “, счита стратегът на Credit Agricole SA Гийом Треска. По думите му централната банка е съумяла да възвърне част от своята надеждност, само че към момента има опасности и ще са нужни месеци, с цел да се върне доверието на пазара.Облекчението няма да пристигна скоро, в случай че терзанията за усещанията на вложителите продължат да задават тона на дейностите на централната банка. Според медианната прогноза на икономисти, допитани от Bloomberg, разхлабването на паричната политика няма да стартира преди началото на второто тримесечие, като главната рента ще приключи годината на равнище от 20%.
Ако упованията на пазара си опонират с възгледите на държавните институции, то „ за централната банка би било мъчно да алармира понижаване на лихвените проценти, без евентуално да заплаши стабилността на лирата “, която е значителен фактор за поддържането на понижението при инфлацията, счита стратегът на Rabobank Пьотър Матис.
„ Някой би споделил, че политиците насочват придвижването на пазарните упования, а не противоположното “, показва той и добавя, че „ с цел да е годно това изказване, централната банка се нуждае от високо равнище на надеждност “.
По публикацията работи: Елена Илиева
Въпреки поевтиняването на лирата и увеличението на цените през лятото гуверньорът Мурат Четинкая и неговите сътрудници чакаха до септември, преди въпреки всичко да усилят лихвените проценти. Наследството на това закъснение значи, че даже и с насочването на турската стопанска система към криза, централната банка е прекомерно заета с опитите си да обуздае инфлацията и да задържи вложителите от боязън да не стане нещо с валутата, показва Bloomberg в собствен материал.Резултатът – страната е мъчително притисната от лихви, които съгласно Morgan Stanley са двойни на тези в разрастващите се пазари като цяло.
„ В момента има нулева опция за изпробване с паричните политики “, показва Тимъти Аш, пълководец към BlueBay Asset Management. По думите му централната банка в този момент ще би трябвало да възвърне своята надеждност като поддържа по-строга парична политика за по-дълго време, в сравнение с данните допускат.
Банката усили разноските по заеми, едвам откакто вложителите се отхвърлиха от лирата, изплашени, че законодателите не вършат задоволително, с цел да управляват цените. И до момента в който управлението на банката от ден на ден следваше образеца на пазарите, то и президентът Реджеп Ердоган отслаби натиска си върху финансовата институция за намаление на лихвите.
Турският водач, който в миналото определяше себе си като „ зложелател на лихвените проценти “, вместо това прибегна до пазарни намеси, с цел да окаже надзор върху увеличението на цените. Той стигна до там да изпрати полиция да следи магазините и държавни чиновници, които да инспектират складовете за лук.
Въпросът с облекчаването на паричната политика в страната е по кое време, а не дали. Докато растежът на цените в страната се забавя с съвсем 5 процентни пункта през миналите три месеца – а централната банка чака даже още по-голямо намаляване до края на годината, главната рента остава на равнище от 24%, откогато бе увеличена с 625 базисни пункта през септември.
„ Истинският тест ще бъде когато инфлацията се забави по-значително, най-вероятно през второто тримесечие “, счита стратегът на Credit Agricole SA Гийом Треска. По думите му централната банка е съумяла да възвърне част от своята надеждност, само че към момента има опасности и ще са нужни месеци, с цел да се върне доверието на пазара.Облекчението няма да пристигна скоро, в случай че терзанията за усещанията на вложителите продължат да задават тона на дейностите на централната банка. Според медианната прогноза на икономисти, допитани от Bloomberg, разхлабването на паричната политика няма да стартира преди началото на второто тримесечие, като главната рента ще приключи годината на равнище от 20%.
Ако упованията на пазара си опонират с възгледите на държавните институции, то „ за централната банка би било мъчно да алармира понижаване на лихвените проценти, без евентуално да заплаши стабилността на лирата “, която е значителен фактор за поддържането на понижението при инфлацията, счита стратегът на Rabobank Пьотър Матис.
„ Някой би споделил, че политиците насочват придвижването на пазарните упования, а не противоположното “, показва той и добавя, че „ с цел да е годно това изказване, централната банка се нуждае от високо равнище на надеждност “.
По публикацията работи: Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ